Вина
Нали от мен си по-добър,
с жестокост смазах ти сърцето
и със мълчание те нараних.
Твоите сълзи открих
и лутайки се от вина
във тъмна нощ, но не една,
сълза търкулна се издайна
и път на втората направи,
опитах се да спра пороя,
дъждът отми сълзите мои .
Очи отварям! Пак е хладно!
Тъгата пия отново жадно.
В единствен миг - искри проблясват,
добро и зло в едно угасват.
Надежда в мен дали нахлува,
че искаш ме отново лудо!?
Копнежа в тебе подтискаш, явно!
Да те обичам мога, но вече бавно.
На малки глътки отпивам вино,
от теб не искам, ти всичко взимай!
Вината нося - по път не лесен,
усмивка нежна, в сърцето песен,
замиращ поглед, истина светва ,
сърце пулсира - не иска клетва.
Една ръка ми трябва само,
една любов и топло рамо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
