12.09.2008 г., 8:49 ч.
Винаги в мен
Ръцете ми треперят, сърцето бие силно.
Опитвам се думите да подредя,
ех, не намирам аз такива... няма.
Искам да ти кажа толкова много!
Може би страхът не позволява,
страхът да не изчезнеш от съзнанието ми,
да не изчезнеш от живота ми
така, както се и появи.
Какво нещо е живота само.
Дори да я очакваш, да я търсиш,
дори да си подготвен.
Тя... да, точно тя винаги побеждава.
Тя винаги надделява!
Ежедневието бързо се изплъзва,
а сънят несподелен не чака ден.
Трябва, искам аз да ти благодаря
за всичко казано, почувствано, "видяно".
Усещам, вярвам, че идва то от теб,
от една голяма и чиста душа.
От една звезда, която тази нощ блести.
Звезда, огряваща измачкания бял лист
и топлеща една единствена душа.
Поглеждам само миг назад и виждам -
не знаех аз за теб и ти за мен.
Ех, защо сега аз питам?
Защо два пътя се събират миг преди раздяла?
Не бих те спрял, не бих... следвай тази цел.
Моля те, върви, лети и покорявай.
Ти ще бъдеш вечно в мен.
Каквото и да стане...
след ден, след два, след три,
помни: в сърцето си ми ти.
Помни: не ще забравя големите кафяви, твои очи!
Това, което ми тежи,
това е твоята мечта и цел. И знай!
Аз никога не бих ти я отнел.
Дори не съм те виждал аз наяве,
но знам, душите ни се доближиха.
И ако някой ден желан
пътищата наши станат цяло,
и ако ти разбрала си какво
се крие вътре в мен,
то аз ще бъда твой, ти - моя.
Колко още искам аз да кажа,
но думите се губят пак. Стига!
За теб, моя и единствена!
Дано познаеш себе си и мен,
дано намериш душата моя в този ден.
Колко трудно е това.
За теб, моя... истинска Вяра.
11. 09. 08 г.
Опитвам се думите да подредя,
ех, не намирам аз такива... няма.
Искам да ти кажа толкова много!
Може би страхът не позволява,
страхът да не изчезнеш от съзнанието ми,
да не изчезнеш от живота ми
така, както се и появи.
Какво нещо е живота само.
Дори да я очакваш, да я търсиш,
дори да си подготвен.
Тя... да, точно тя винаги побеждава.
Тя винаги надделява!
Ежедневието бързо се изплъзва,
а сънят несподелен не чака ден.
Трябва, искам аз да ти благодаря
за всичко казано, почувствано, "видяно".
Усещам, вярвам, че идва то от теб,
от една голяма и чиста душа.
От една звезда, която тази нощ блести.
Звезда, огряваща измачкания бял лист
и топлеща една единствена душа.
Поглеждам само миг назад и виждам -
не знаех аз за теб и ти за мен.
Ех, защо сега аз питам?
Защо два пътя се събират миг преди раздяла?
Не бих те спрял, не бих... следвай тази цел.
Моля те, върви, лети и покорявай.
Ти ще бъдеш вечно в мен.
Каквото и да стане...
след ден, след два, след три,
помни: в сърцето си ми ти.
Помни: не ще забравя големите кафяви, твои очи!
Това, което ми тежи,
това е твоята мечта и цел. И знай!
Аз никога не бих ти я отнел.
Дори не съм те виждал аз наяве,
но знам, душите ни се доближиха.
И ако някой ден желан
пътищата наши станат цяло,
и ако ти разбрала си какво
се крие вътре в мен,
то аз ще бъда твой, ти - моя.
Колко още искам аз да кажа,
но думите се губят пак. Стига!
За теб, моя и единствена!
Дано познаеш себе си и мен,
дано намериш душата моя в този ден.
Колко трудно е това.
За теб, моя... истинска Вяра.
11. 09. 08 г.
© Александър Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много е хубаво!
-
Поглеждам само миг назад и виждам -
не знаех аз за теб и ти за мен.
Ех, защо сега аз питам?
Защо два пътя се събират миг преди раздяла?
Не бих те спрял, не бих... следвай тази цел.
Моля те, върви, лети и покорявай.
Ти ще бъдеш вечно в мен.
!!!! -
Добре дошъл, ЛексМ! Хареса ми стихотворението ти!
-
Хубаво пишеш.Поздрави
-
Чудесен стих!Поздрав и добре дошъл!
-
Казано е всичко възможно...как един мъж може да обича една жена...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
