25.12.2015 г., 16:52  

Вино, камина, меча кожа

1.4K 0 2

Вино, камина, меча кожа,
любим човек и дъх на обич,
навън отдавна заваляло,
снежинки, сняг и бяло.

 

Студено, малко ветровито

врабченце до перваза скрито
Звезда, сияние, надежда,
щастлива Коледа изглежда.

 

Будилникът звъни сърдито,
подаръците, под елхата скрити,
отдавна чакат своя притежател.

Върви, приятелю, не чакай.

 

Щастлива Коледа изглежда,
Любов, добро, надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
  • "Върви, приятелю, не чакай."
    Колко простичко казано. А колко мъдрост и живот са събрани тук.
    Хубаво стихотворение. Изглежда съвсем непретенциозно. А засягащо най-важните неща в един живот - любов, мечтание за щастие - добротата на поета. Всичко, което ни се иска, но не всички искаме да го изразим. Може би за да не изглеждаме леки и повърхностни. Каква грешка. Браво.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...