Виниш ме, че отново по рими се халосвам и съдиш ме сурово, че глупаво докосвам болезнени проблеми, че бил съм инфантилен и задълбавам в теми неистински, стерилни... Виновен съм! Прости ми! От срам изгарям, виж, но що да сторя, в рими аз даже дишам! Триж проклет да е мига във който първа строфа написах! Досега за мен съдба, любов са те... без тях не мога... Дори и в изнемога за тях аз пак живея! Магията копнея на писаното слово, отново и отново!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.