Павче (Павлина)
19 31
4.06.2021 г., 22:43 ч.

Вироглаво лято 

  Поезия
788 8 12

Краят на май е. И първото ято 

диви, крайпътни, мечтателни макове

вече ми шепне за идващо лято.

Тъй ми се тръгва нанякъде… всякъде.

 

Облаци плетени с гръм, гласовити

чакам да рукнат в дъжд – зрънце след зрънцето.

Щом им олекне да викат сърдито,

тръпна да тръгна, нарамила слънцето.

 

Да се изкачвам по урви до утре,

гръб да опирам в зелените дъбове,

да потече към очите ми сутрин -

хладна на допир, планинска и хубава.

 

После да стигна до място, където

вечер луната увисва във ниското.

Там да заспивам от звук на щурчета

или на птици от влюбено пискане.

 

Краят на май  вироглаво е лято.

То ме ядосва, защото тъй сладостно

шепне край пътя: Поемай нанякъде!

…А знае прекрасно - тръгвам за работа.

© Павлина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??