Вироглаво лято
Краят на май е. И първото ято
диви, крайпътни, мечтателни макове
вече ми шепне за идващо лято.
Тъй ми се тръгва нанякъде… всякъде.
Облаци плетени с гръм, гласовити
чакам да рукнат в дъжд – зрънце след зрънцето.
Щом им олекне да викат сърдито,
тръпна да тръгна, нарамила слънцето.
Да се изкачвам по урви до утре,
гръб да опирам в зелените дъбове,
да потече към очите ми сутрин -
хладна на допир, планинска и хубава.
После да стигна до място, където
вечер луната увисва във ниското.
Там да заспивам от звук на щурчета
или на птици от влюбено пискане.
Краят на май вироглаво е лято.
То ме ядосва, защото тъй сладостно
шепне край пътя: Поемай нанякъде!
…А знае прекрасно - тръгвам за работа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Всички права запазени
