... Ти си моята
сродна душа -
моят стимул
и мечта...
Блян жадуван
за душата,
скок отхвърлен
над стената...
Далечен си и
виртуален,
красив и
уникален...
Съдба!
Ти имаш пръст
в това...
Аз не те виня.
Малко късно
е, нали...
Всеки своя
път гради.
Забранената
мечта -
топли ни
през есента...
© Маргарита Георгиева Всички права запазени