Виртуална любов
Обичам те и искам те такава,
каквато си – единствена и нежна!
Душата ми, без теб осиротява
и лута се безплътна, и копнежна.
Без тебе думите са пусти.
Лишени са от стих и съдържание –
не тупкат в жизнерадостни импулси,
а груби са и тропат със страдание.
Без тебе на компютъра екрана,
изгубва цветове – пилей контрасти,
на мишката стрелката изтерзана,
отказва да лудува с мойте страсти.
Клавиша ентър, грубо ми заяжда,
а антивирусната ми програма,
ме подлудява – час по час изважда,
табела с надпис: “Нея, пак я няма!”
“Троянски кон” си ти
в предсърдната ми клапа.
Вратата на сърцето ми
разкъса и отвори.
Разбърка се “харддиска ми”,
централно във главата –
там няма вече файлове,
а пусти “коридори”.
И странно,
но системата ми
нервна, не бушува –
от теб опиянена,
омаяна кротува...
Горят ми всички платки
и дъното се срина,
а рамът ми зацикли
на думата – любима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
