6.11.2006 г., 20:25 ч.  

Виртуална любов 

  Поезия
837 0 3

Обичам те и искам те такава,

каквато си – единствена и нежна!

Душата ми, без теб осиротява

и лута се безплътна, и копнежна.

 

Без тебе думите са пусти.

Лишени са от стих и  съдържание –

не тупкат в жизнерадостни импулси,

а груби са и тропат със страдание.

 

Без тебе на компютъра екрана,

изгубва цветове – пилей контрасти,

на мишката стрелката изтерзана,

отказва да лудува с мойте страсти.

 

Клавиша ентър, грубо ми заяжда,

а антивирусната ми програма,

ме подлудява – час по час изважда,

табела с надпис: “Нея, пак я няма!”

 

“Троянски кон” си ти

в предсърдната ми клапа.

Вратата на сърцето ми

разкъса и отвори.

Разбърка се “харддиска ми”, 

централно във главата –

там няма вече файлове,

а пусти “коридори”.

 

И странно,

но системата ми

нервна, не бушува

от теб опиянена,

омаяна кротува...


Горят ми всички платки

и дъното се срина,

а рамът ми зацикли

на думата любима.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??