28.02.2024 г., 11:35

Виртуозен поет-феномен

818 0 5

Не съм виртуозен поет-феномен 

за чието изкуство сте вие зажаднели.

Семпъл, директен, обикновен -

за вкусове фини петно от пастели;

драскулки на лист, тебеширена дама,

смачкан портрет с акварелни боички.

С толкова гении талант не остана -

взехте го всичкия, взехте го всички!

Кръвта ми - поезия огнена яркочервена

изпомпва сърцето ми твърде ритмично…

Кървя от умишлено срязана вена -

трябва да дам онова мое най-лично…

Щом не дам, ставам грешен пред мене.

Не съм виртуозен поет-феномен -

беден съм още аз, твърде беден…

но пред себе си чист, от греха пощаден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stillaghxul Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кой ти каза, че не си поет-феномен?
    Поздравления за хубавия стих!
    И - вече скромността не е украшение
  • На мен ми допадат стиховете ти. Чета и ще се радвам да прочета още. Слушай сърцето си и споделяй, всичко което е там. Не мисли за друго или други, щом ти носи радост.
  • Браво - за искреността! Ако позволиш: зарежи тези нагласени рими, и следвай потока, който извира от теб. Повярвай си, и не търси одобрение.
  • Петър, напълно прав си. Феномените се раждат феномени. Способност вродена някаква е да пишеш поезия и малко могат да се нарекат поети. Нямам претенции, че някога ще бъда голям, колкото някои тук (възхищавам се на целия талант, с който е пропит тоя сайт, честно!) Обичам да пиша, на сърце ми е, това е. Не съм и близо до човека, който бих искал да бъда. Поздрави!
  • Не, не си. И няма да бъдеш с този майндсет (предполагам, че говориш английски, като ти гледам профайла.)😊

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...