Влакът Празничен
уплашени, дебели,
усмивки на безчестни паралели.
Влакът празничен.
Аз клатя сляпо вятъра.
Напудрени и спрели,
таткуват в мен минутите умрели.
Студени пак са линиите.
Голи, влажносмели,
разглеждаха ме градски менестрели.
Усещам приближаване на фея.
Боичките й днес са бели,
показват ми към теб любовните табели.
Изгаря слънцето в очите ми.
Косите ти лъчите са развели.
Те галят мойте мисли онемели.
Пристига гарата.
Сърцето ми гърдите ти са взели,
там чакащи мечтите сме си слели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Дончев Всички права запазени