Властта като огнище
за кървави мечти,
в душата духа нищо,
суетно как блести
и как доокрилява,
подрязвайки крила,
какво подир остава,
щом нищото поля
в душата адска жажда
за алчна нищета,
властта какво поражда –
зловеща красота.
Красивото е грозно
богато с беден лик,
властта – каква прогноза,
лъжливия език
разяжда тишината
в зловещ неспирен шум,
безумство многократно –
властта – най-беден ум.
© Милена Френкева Всички права запазени