Влюбено...
Пролетно-усмихната съм, слънчево ми е сърцето.
А очите ми са сини, по-сини дори от небето...
И ми е толкова влюбено... Нежно и романтично...
Сякаш се носи аромат на цветя от полето.
Плача и се смея, от щастие обзета цялата.
По-бяла е сега душата ми дори от кàлата,
която видях сутринта в пощенската си кутия.
Кой я беше оставил се опитвах да открия.
И е малко да кажа, че пеперуди ми пърхат
в стомаха. Ти знаеш ли, че света ми обърна?
С тебе бих мечтала хиляди години, знай,
защото в теб откривам своя дълго търсен рай.
Където стъпим двама, тревата се пробужда.
За да мога аз да дишам, от тебе имам нужда.
Хайде, нека да отплуваме заедно с покота,
който ще съпътства любовта ни във живота.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ама че красиво
-
С този стих доказваш, че най -свидно и красиво е онова,което се случва вътре в нас...приятно ми беше, поздрави
-
красиво чувство...красиво стихотворение...
сърдечен поздрав, Стефи. -
Слънцето в душата не се влияе от сезоните!
-
Красив "обърнат" свят!
Пожелавам ти никога да не го напускаш.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Щастливка си... така влюбена ... !
"Където стъпим двама, тревата се пробужда.
За да мога аз да дишам, от тебе имам нужда."