24.01.2007 г., 1:01

Вместо опело

708 0 4
От този свят
аз искам да си ида неопята.
Но обещайте ми,
че няма да подрязвате на птиците крилата.
И няма
да прекършвате черешовите клони.
И няма да се сърдите на вятъра,
ако случайно някоя сълза пророни.
Просто ще решите,
че Господ е разлял от свойто вино.
Когато разбера,
че и тревите ще спасите
от блясък на коси и лапи на машини,
ще мога вече тихо да умра.
Съвсем спокойно. Даже прозаично.
Но и без опело
ще бъда пак пречистена,
защото
    за мен ще пеят птиците. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът е много хубав! То и посредствени неща от теб не съм чел!
    А първите редове ми напомниха за една моя любима песен - "Ако умра ил' загина, поп немой да викате..." Поздрави!
  • Мамо,стихотворението е много хубаво,ама да ги нямаме такива умирания!Такова младо момиче като теб да ми пише за смърт!И въпреки всичко и този път си написала нещо неотразимо!Продължавай все така!!!
  • МИСЛЯ,чЕ ПО-ТИ ОТИВА ДА СИ СТРАСТНА...
  • Рано ти е!
    За къде си тръгнала!
    Стой си на дупето,за да пишеш,
    че радваш!
    Поздрав,Нели!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...