21.05.2007 г., 12:31

Вместо сбогом (на всички абитуриенти)

10.8K 1 6
 

               Последният звънец удари

               за сбогом с теб, дванайсти клас,

               довиждане, добри другари,

               до нови срещи и на добър час!

               Разделяме се, по житейската пътека

               от утре всеки тръгва сам,

               животът ни, дай Боже, лек да е,

               изпълнен с огън и със плам.

               Каквато и съдба да ни споходи,

               дори да се разпръснем по света,

               ще си останем като братя родни,

               споделяли и радост, и тъга.

               И няма като спомен да те носим

               в сърцата си, учителко добра,

               простила греховете ни, ти просто,

               за нас ще бъдеш вечна светлинка.

               Хей, я по-весело, не идва края,

               да сложим само малка запетая,

               и поздравим живота нов:

               Довиждане, училище! Добре дошла, любов!


     21.05.2007г.                               Илонка Денчева



                Попътен вятър...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илонка Денчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....