Воинът няма нужда да бъде пожален
Майчице...
Осакатя за живот плътта ми
сред участта, в която те открих.
Ни гордост, ни дихание спасих,
защо, злощастнице, не ме пожали!
Майчице...
Родих от мъките ти многопластови обвивки.
Една след друга бронебойно се покрих.
Така със болката ти, мамо, се сродих.
Не казвай нищо, знам... отиваш си, обичайки.
Майчице...
И ти ли с гордост, майко, ме предаде?!
Бори се, клетнице, със силата на детските мечти.
Бори се, майко, цвете никне във косите ти,
под тях живецът на утопията се подаде.
Майчице... Не ме жали...
аз свикнах със дъха ти бездиханен.
Привикнах и със пламъците без искри,
защото моето сърце не те вини,
а воинът няма нужда да бъде пожален.
Посвещавам стиха на всички Воини в битката с мозъчните тумори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
