26.06.2011 г., 23:17

Война

996 0 1

   Война

 

На фронта тих заформи се война,

За власт, пари и - главно – командуване.

Той – безпардонен, тя – „снаха една”.

Осъмнаха в безпаметно будуване.

 

Стратегии редиха до зарана

и тактики с безбройни изненади.

Атака той на съмване подхвана,

умът  ú в миг отчете сто шаради.

 

Парира го със доза на покорство –

добре пресметнат, хитър женски ход.

Ала кръвта ù ври ! И от упорство

удари челно гарда, без обход.

 

Във люта битка впуснаха се двама,

дори и трети влезе във мелето.

Накрая се разкри една измама,

свидетел на която бе детето.

 

И то, нали е мамина защита,

на дядо си от упор се опълчи:

"Ей, дядка, старостта е зла, не пита!

И стига вече с тоя поглед вълчи!"

 

И временно затихнаха нещата...

Но бяло знаме никой не развя.

Ще има битка между двата свята –

на стари с млади до...

                           преди смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...