severianin (Валентин Чернев)
417 677
22.03.2012 г., 13:04 ч.

Вратарят на слънцето 

  Поезия
751 0 21

ВРАТАРЯТ НА СЛЪНЦЕТО

 

Още крача на белия свят по жаравата,

още меря пътеките, още съм жив –

аз, вратарят на слънцето, бях и оставам

един днешен наследник на оня Сизиф.

 

Но какво е Сизиф?

Просто старо предание,

просто древен хитрец от митичния свят.

Да му имам проблемите!

Може и раните –

моите рани са пресни, по-силно кървят.

 

Сутрин ставам преди да се пукне зората

и отмествам от пътя небесния плет –

изпоцапан до лактите в слънчево злато,

бутам с рамо горещото слънце напред.

 

Бутам здраво, защото дъгата е стръмна,

а е дискът нащърбен и тежък товар

и лъчите му парят.

Но трябва да съмне!

Аз ви водя деня, аз съм слънчев вратар.

 

И полека по стръмното крача нагоре,

тикам жария глобус – възврял, уморен;

нямам време да гледам край мене простора –

аз следя коловоза на дългия ден.

 

Иде пладнето, вече съм стигнал зенита –

миг за отдих, но колко ли трае мигът;

аз крепя над главите ви златната пита –

да не би да се срине по стръмния път.

 

Досега беше лесно – нагоре възлизах,

но се спуска надолу небесният склон.

Слагам рамо!

Дими изгорената риза,

пръска злато работния стар панталон.

 

Най-накрая съм долу, в полето на здрача;

раменете болят и съм целия в пот;

аз търкалям кълбото, залитам, но крача

в коловоза на слънцето – моя живот.

 

Ще почивам в нощта.

До момента, когато

ще отместя в зората небесния плет

и до лакти оплескан от слънчево злато

ще избутам горещото слънце напред.

 

И ще крача в небесната ясна жарава,

уморен и задъхан, измъчен, но жив,

за да може денят ви над вас да изгрява –

аз, вратарят на слънцето, син на Сизиф.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??