Krasita (Красимира Петрова)
28 30
11.01.2006 г., 13:20 ч.

Време 

  Поезия
1243 0 2
 


Летят минутите -
като подплашени връбци
от жиците.
Уж притихнали -
изведнъж политат.
И никой не може да ги спре,
дори с поглед.

Нима шастлива съм била
в обятията ти, живот?
Щом тъй бързо препускам
край дните си?

Или младостта не се оплита
с времето?
Затуй пилея дните си?
И хвърлям на боклука
без да съм ограбила докрай
минутите?

Ще дойде ден,
минутите ще траят цяла вечност.
Ще пълзят като мравки -
по краката ми.
Ще грабят душата ми,
ще палят самотата ми,
а аз - щастлива ще ги храня.
Защото кът ще бъдат дните ми.

© Красимира Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??