Щастлива съм! Обичах неведнъж.
Във всекиго откривах малко чудо...
но често свойте сълзи скривах с дъжд...
и в капките изгубих се до лудост.
Та станах по-безцветна от вода,
а спомените си без жал погубих,
бях по-ефирна даже от мъгла -
заспивайки, света край мене будех.
Протичах като кротичка река,
а звяра в мен приспивах всяка сутрин.
Тъй крехка стана моята душа,
че позволих на всеки да я счупи. ...