22.05.2006 г., 10:37 ч.

Връзка 

  Поезия
808 0 0

Връзка

Не помня деня, в който те срещнах.

Трябва да съм била доста замаяна,

щом още тогава те обикнах.

И от себе си съм смаяна.

 

Тогава бе прекрасен ден

(поне така си мисля)

но не това интересуваше мен

а образът, който осмислях.

 

А това бе образът твой.

Със строго лице беше ти.

Още тогава се влюбих

и сбъднаха се моите мечти.

 

Това запознанство живота ми промени.

Защо в съдбата ми намеси се ти,

а сега ме оставяш

сама да се боря с болката си?

 

Защо още тогава

не узнах за лошия край?

Може би не можех да мисля

като виждах образът ти да сияй.

 

Хубаво беше всичко, признавам,

за нищичко не съжалявам,

освен за любовта - сияла

и в нашите сърца изгряла.

 

Изгряла като звезда над полето

и светила кратко,

тя беше нещо велико

и много, много сладко.

 

Нашата връзка ще бъде небето,

с едни и същи небесни тела.

Ти ще гледаш една звезда

и ще я молиш да ми донесе твоята душа.

 

А аз ще гледам луната

и ще я умолявам

да ти каже,

че за грешките си съжалявам.

 

© Йорданка Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??