22.05.2006 г., 10:37

Връзка

1.2K 0 0

Връзка

Не помня деня, в който те срещнах.

Трябва да съм била доста замаяна,

щом още тогава те обикнах.

И от себе си съм смаяна.

 

Тогава бе прекрасен ден

(поне така си мисля)

но не това интересуваше мен

а образът, който осмислях.

 

А това бе образът твой.

Със строго лице беше ти.

Още тогава се влюбих

и сбъднаха се моите мечти.

 

Това запознанство живота ми промени.

Защо в съдбата ми намеси се ти,

а сега ме оставяш

сама да се боря с болката си?

 

Защо още тогава

не узнах за лошия край?

Може би не можех да мисля

като виждах образът ти да сияй.

 

Хубаво беше всичко, признавам,

за нищичко не съжалявам,

освен за любовта - сияла

и в нашите сърца изгряла.

 

Изгряла като звезда над полето

и светила кратко,

тя беше нещо велико

и много, много сладко.

 

Нашата връзка ще бъде небето,

с едни и същи небесни тела.

Ти ще гледаш една звезда

и ще я молиш да ми донесе твоята душа.

 

А аз ще гледам луната

и ще я умолявам

да ти каже,

че за грешките си съжалявам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...