26.05.2005 г., 22:19

Всеки ден !!!

1.8K 0 9

Всеки ден се опитвам,
да продължа с надежда напред,
да вярвам, че няма защо да плача сама,
да зная, че с шепа обгръщам света!

Всеки ден се опитвам,
да повярвам в утрото на деня,
да се усмихна на слънцето,
да премахна облак с ръка!

Всеки ден се опитвам,
да запазя доброто у мен!
И всеки ден, тази надежда умира,
като скитник в сърцето ранен!

Всеки ден се опитвам да се изправя
и всеки ден аз пропадам.
Събирам в душата си спомени,
от които всеки ден се надявам!
       
И всяка утрин с усмивка представям
на хората колко е хубав света!
И вечерта отново бляна развалям
плачеща, даже сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сладурана!
    Защо ли те няма?
    Обичай, света,
    обичай Земята,
    сама не си...
    чувство е само
    Самотата
  • искам коментарииииииииии на всичките ми творби!
  • мн благодаря и на двете ви) думите ви значат наистина много за мен..не знам какво постигам но знам че се старая
  • Браво, Ема! Нека има повече оптимизъм и повече поводи за радост в твоя живот!
  • повярваи ми това е наи-голямата ми мечта

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...