Всеки миг създавам нещо ново
Пътят на приятелството – ярък,
лети в простор – добър и волен:
интелект поднасям за подарък
по начин смел, не и произволен.
Всеки миг създавам нещо ново-
с любов душата го раздава,
а тя, втъкана в мойто слово,
чрез преживяване остава.
Аз в тишината съм спокоен-
в нея няма ежедневен шум,
двама я създаваме обстойно
на гребена на общия ни ум.
Избрахме си задача лека,
че поетите са удивени,
създаваме чрез интелект човека:
та хората да са засмени!?
В историята – обозрима,
навлизаме с нашата намеса,
която е така неповторима
чрез втъкаване в прогреса.
Наложи се да поумувам
над живота на човека морен
и пътя му да разтълкувам,
че да се приеме за безспорен.
Денят с болка се задръсти
и ритъмът му е нестроен,
но ето, че с чисти пръсти
посочвам хоризонт достоен.
Користта с бездни на разврат,
напада индивида съкрушен,
затуй посочвам пътя на обрат,
спасяващ хората от този плен.
На Бог човекът е оприличен-
сам себе си да изработва,
но днес остава той ограничен,
че дави го злощастна котва.
В житието непознато
как човекът да е благ,
как да бъде Бог, когато
на своя ближен не е драг?
-От нашто блаженство отпила,
аз шия Мо, сега гоблени-
втъкавам в тях любовна сила,
наред с фигурите на елени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
