Всеки сам носи кръста си
Ако на две делим си любовта,
то трябва ли и болката да си делиме
и трябва ли кристала на скръбта
във тишината на парчета да дробиме?
Ако споделяме във светлото смеха,
то трябва ли и в мрака да разрежем
на две сълзите през нощта
и да преровим на тъгата мрежата?
Ако пред истината гола се споглеждаме
и клатим утвърдително глава
и заедно отхапваме надежда,
то бива ли да споделим лъжа?
Ако туптят захласнати сърцата
пред подвига на смелостта,
то трябва ли в момент на слабост
да пием от на другия страха?
Ако пред правдата смирено коленичим
и вслушваме се нямо в мъдростта,
то може ли да разделим отричането
и да строшим на късове греха?
......... .........
Разчупили сме на Доброто залъка
на множество разпръснати трохи
и с другите делим го, както хляба.
Отровата изпиваме сами...
Защо ли...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
