11.08.2007 г., 17:08 ч.

Всеки сам носи кръста си 

  Поезия
1506 0 8

Ако на две делим си любовта,

то трябва ли и болката да си делиме

и трябва ли кристала на скръбта

във тишината на парчета да дробиме?


Ако споделяме във светлото смеха,

то трябва ли и в мрака да разрежем

на две сълзите през нощта

и да преровим на тъгата мрежата?


Ако пред истината гола се споглеждаме

и клатим утвърдително глава

и заедно отхапваме надежда,

то бива ли да споделим лъжа?


Ако туптят захласнати сърцата

пред подвига на смелостта,

то трябва ли в момент на слабост

да пием от на другия страха?


Ако пред правдата смирено коленичим

и вслушваме се нямо в мъдростта,

то може ли да разделим отричането

и да строшим на късове греха?

.........                 .........


Разчупили сме на Доброто залъка

на множество разпръснати  трохи

и с другите делим го, както хляба.

Отровата изпиваме сами...


Защо ли...?

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??