Всеприсъствие
Убедила съм се, можеш без усилие
да накараш този свят да "замълчи",
сякаш в него сме единствените живи,
пренастройващи земята на свои честоти.
Естествено, че знам и с колко ловкост,
като факир, изправящ зала на крака,
прескачаш разстоянията - кална локва,
с поредния, за мене, свеж букет от чудеса.
В зениците ти, тъмни и дълбоки, често
откривам своя поглед, топло похитен,
но няма друго, по-спокойно място,
където съм пресита, кротка, защитена.
А дланите ти! На тези мъжки длани,
които не признават "отпора" ми лукав,
еднакво щедри в даване и в галене,
крепи се женският ми порцеланов свят.
Сега накарай мен, очите да затворя,
накарай ме, всесилен си, да замълча -
прости, че благодарствена сълза отроних,
понякога сълзата е посланица на обичта -
и с мен прави каквото пожелаеш!
Бъди Орфей, аз - седемструнна лира!
Свири така, че и природата да смаеш!
Певецът с инструмента, слети, триумфират.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
