30.08.2013 г., 23:54  

Всички мечтаем

969 0 15

              Всички мечтаем

 

Всички мечтаем да бъдем обичани,

за дом пълен с топлина и уют...

и някак по навик балтони навличаме,

за да не пукне зрънцето малко от студ.

 

Всички дерзаем за мигове влюбени

в дългите нощи, под открито небе.

Пурпурни залези с пръст да рисуваме...

искаме времето литнало за миг да поспре.

 

Всички копнеем за нежност и ласки -

ухание диво на мура и мъх.

Там, във душата ни таи се богатството,

открием ли пътя към своя смел връх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Алина, Валентин, благодаря ви, че споделихте свободата ми да мечтая!!!
    Не е нужно да знаем Кое, Защо и Как ни се случва, но е нужно да вярваме и отстояваме волната си неповторимост в стремежа си и пътя към победата!!!
  • Аплодисменти!!!
  • !
  • Достатъчно е в един кратък миг от живота си да достигнем онова съвършенство и синхрон в сърцето, тялото и душата си, за да коленичим, поклоним и обикнем себе си, а с това и целия останал свят, осъзнавайки и оправдавайки своето съществуване!!!
    Благодаря ти, Ели!!! Харесвам твоите послания и ги усещам близки и "познати"!!!
  • Така е, Ками - пътят към щастието е в душата ни, то не идва от вън...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...