11.04.2021 г., 20:44  

Всичко

525 6 13

Нарисувай ми морския бриз,

златен пясък, и много рапани,

сладоледи за всеки каприз

и децата с протегнати длани

към едно светло синьо небе.

Добави се изгарящо нежен.

Нарисувай ме близо до теб

като твоя мечта и надежда.

Ще целувам по-сладко от мед

и ще бъда облечена в бяло.

Нарисувай ми кубчета лед,

нарисувай ми щастие – цялото.

Пъстри багри и много цветя,

пеперуди и пеещи птички,

уж ненужни и малки неща,

но в ръцете ти всъщност са всичко.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...