Тази сутрин на пролет ухае
и на сбъднати сладки мечти.
И какво, че навън февруари е,
щом в очите ми слънце блести...
В семпла кухня с диван поизтъркан,
с чаши две ароматно кафе,
ей така, тихомълком се вмъкна
снежно-слънчева утрин при мен.
Ти целувки ми пращаш въздушни,
аз улавям ги сръчно със смях.
После сбирам ги в шепи наужким
и кафето подслаждам със тях.
Всяка сутрин е всъщност такава,
и през март, и април, и през юли...
Всеки ден е за мене награда,
щом с усмивка до тебе се будя.
© Жанет Велкова Всички права запазени