ВСЪЩНОСТ ПРОСТО ЧОВЕК...
Като кръг се усещам.
Като кръг се разбирам.
Ту студен, ту горещ съм,
кръговратът не спира...
Ту съм весел, ту тъжен,
ту съм строг, ту пък не,
но не мога да лъжа
като някои мъже...
Като бряг се усещам
от живота залян.
Няма никой отсреща,
аз съм Ин, аз съм Ян...
Аз съм бял, аз съм черен
и обичам, и мразя.
Аз съм грешен и верен,
раздавам се и се пазя...
Като стих се усещам.
Болен съм от изкуство.
Вечер звездните свещи
топлят моите чувства.
Аз съм сбор от емоции,
ту съм тежък, ту лек,
ту богат съм, ту прося.
Всъщност, просто човек...
Като кръг се разбирам.
Ту студен, ту горещ съм,
кръговратът не спира...
Ту съм весел, ту тъжен,
ту съм строг, ту пък не,
но не мога да лъжа
като някои мъже...
Като бряг се усещам
от живота залян.
Няма никой отсреща,
аз съм Ин, аз съм Ян...
Аз съм бял, аз съм черен
и обичам, и мразя.
Аз съм грешен и верен,
раздавам се и се пазя...
Като стих се усещам.
Болен съм от изкуство.
Вечер звездните свещи
топлят моите чувства.
Аз съм сбор от емоции,
ту съм тежък, ту лек,
ту богат съм, ту прося.
Всъщност, просто човек...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
