Вторият кръг на ада
Една изгубена душа,
се лута (да търси мъничко щастие)!
Греховете ù не може да измие и дъжда,
и иска теб... да ù бъдеш причастие!
Тя още търси само теб,
(но и в 100 мъже не те откри)!
Никой няма сърце от лед,
никой, никой... само ти.
По кожата ù са твоите следи,
нищо, че след теб са я докосвали хиляда.
И всеки спомен за теб прави белези,
(душата ù от кожата иска да избяга).
Но ти и нея си белязал,
като с нож и до днес я разсичаш!
С това, че всичко си погазил
и само си се правил, че обичаш!
Успя да я тласнеш в ръцете на порока
и там ще си остане до живот!
С теб научи си добре урока,
че в този свят няма истинска любов!
Щом погледнеше се в огледало,
виждаше само две празни очи.
И едно омърсено от ненужни целувки тяло,
(а колко различна беше преди)!
И отдаваше се всеки ден на различни мъже,
(опита се така да те изстрада)!
Докато разбра, че вече няма сърце
и спечели си място във втория кръг на ада...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Всички права запазени
