24.01.2010 г., 14:41

Вторият отляво изморява

842 0 0

Уморено изнизват се часовете

като ненужни сиви мъниста.

Бурно отнасят ги ветровете

някъде из мъглата зелена, гориста.

 

Отиват си бавно копнежите,

тихи преминават през тъмното.

Останаха само самотни надеждите

копнежите да се върнат във утрото.

 

На гости отбиха се милите спомени -

по чаша горчиво нещастие да изпием.

Заключиха в глътката слова неотронени,

стаиха дъха в гърдите. Звучи реквием.

 

Прегърната с топлината на стаята,

завита в малка и мека зимна завивка,

флиртувам с очи в мрака с забравата -

незабравена, незабравяща, молеща за почивка.

 

А то тиктака все тъй уморено.

Да бе часовникът и този път.

Сърцето ми за втори път е уловено

и скрило е любов в юмручна плът.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Емилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...