Вярвах в теб
Хиляди сълзи за теб изплаках,
бях готов в огньове да горя!
Чаках. Дни и нощи тебе чаках.
Исках като свещ да изгоря!
Вярвах в неизречените думи,
в тайните целувки вярвах аз!
Вярвах, има обич по между ни!
Вярвах в тебе всеки миг и час!
Като мълния през мен премина,
след това остави ме така!
Болката едва ли ще отмине
в таз пустиня, моята душа!
Ти отрови дните ми с омраза,
бе отровата самата ти!
И защо, защо така наказа
всичките надежди и мечти?
Ех, любов! Остана само дума
празна и безсмислена, уви!
Ти през мен премина като чума
и река остави от сълзи!
© Георги Иванов Всички права запазени