Заседнах.
Във вятърната мелница.
И копието ми се пречупи.
Превърнах себе си в неверница.
И молитвите си – във нечути.
Пропаднах.
В нищото, на дъното на вярата.
Изтрезнях от тихото обичане.
Уби ме суетата, врявата...
на приятелското вричане.
Изстинах.
Разкапвам се из вятъра, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация