Към мен протягат топли длани
различно ярки мъжки светове,
а аз прегръщам треви разлюляни,
усмихвам облаче, флиртувам с ветрове.
Защото съм вятър със солени крила,
слънчеви искри в разпиляна коса,
не понасям огради, неподвижни стъбла.
Ветрея на воля... Ако си вятър, ела!
© Мария Ризова Всички права запазени