Вълшебна фиеста
Нощта е тъмна и студена,
но грее пламенна луна,
тя се усмихва и поглежда
иззад облака една звезда.
Луната на звездата тихо шепне:
-Къде се криеш, тук ела,
ревнува облакът, над теб се свежда,
за да затъми той твоята красота.
Сега и аз ще го огрея
със своята лунна светлина,
дано да се оттегли и разсее...
далеч от звездната фиеста.
Звездите заблестяха и затрепкаха,
луната -кралицата на нощта,
величествено над тях се сведе
и затанцуваха всички светила!
Небето като бална зала
засвети със омайна красота!
Аз искам с теб да съзерцавам
вълшебната фиеста на нощта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
