3.11.2006 г., 12:18  

Въпроси ...

874 0 2

Колко мрак и колко болка трябва аз да преживея
Колко много те обичам Караш ме да полудея
Всеки миг със теб прекаран е за мене ад и рай
Всеки ден ти го повтарям но не виждам смисъл май

Колко болка скръб и лудост има в моята съдба
колко трябва да живея за да видя радостта
Колко нощи без покой колко думи без ответ
как да бъда някой като никой съм за теб

Как да бъда силен вече как да се усмихвам аз
Всеки казва ми човече виждам аз във тебе само мраз
И защо не мога аз да бъда рицаря на коня бял
и защо трябва да бъда тоз който живота си за теб би дал
Не не мога да се боря вече нямам сили за това
не не мога да живея вече но все пак ще продължа
Таз борба за мен е манна тя за мене е живот
И ако със ней престана Ще лежа в дълбок кивот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Беков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ух. Това е една дълга тема. Обяснил съм и. Най-малкото освен с директни думи, то тя е чела всичко което съм писал така или иначе. Това че не желае да сме заедно си е неин избор. За мене остава само да продължа да се надявам, а междувременно да понапиша някой и друг стих.
  • щом тя толкова ти пречи защо не и обясниш как в действителсност стоят нещата... така май ще е по-добре и за двама ви

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...