3.11.2006 г., 12:18 ч.  

Въпроси ... 

  Поезия
659 0 2

Колко мрак и колко болка трябва аз да преживея
Колко много те обичам Караш ме да полудея
Всеки миг със теб прекаран е за мене ад и рай
Всеки ден ти го повтарям но не виждам смисъл май

Колко болка скръб и лудост има в моята съдба
колко трябва да живея за да видя радостта
Колко нощи без покой колко думи без ответ
как да бъда някой като никой съм за теб

Как да бъда силен вече как да се усмихвам аз
Всеки казва ми човече виждам аз във тебе само мраз
И защо не мога аз да бъда рицаря на коня бял
и защо трябва да бъда тоз който живота си за теб би дал
Не не мога да се боря вече нямам сили за това
не не мога да живея вече но все пак ще продължа
Таз борба за мен е манна тя за мене е живот
И ако със ней престана Ще лежа в дълбок кивот

© Николай Беков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ух. Това е една дълга тема. Обяснил съм и. Най-малкото освен с директни думи, то тя е чела всичко което съм писал така или иначе. Това че не желае да сме заедно си е неин избор. За мене остава само да продължа да се надявам, а междувременно да понапиша някой и друг стих.
  • щом тя толкова ти пречи защо не и обясниш как в действителсност стоят нещата... така май ще е по-добре и за двама ви
Предложения
: ??:??