Върху жертвените клади
Кръвта във вените ми блъска-
подлудява морното сърце
и в него пламък съска
багрещ разтревоженото ми лице.
Върху жертвените клади,
затанцувах в откровена голота
и разпръсквам сили млади,
за да не допускам самота.
Пия виното горчиво,
от кипяща болка там-
а мълнията и зависливо
подсеща ме,че съм сама.
Тази нощ луната бяла
не дочаках в уречения час-
може би е полудяла,
че не чува моя глас.
А сълзите ми напират,
капят по изригваща жарава
и защо ли все не спират-
пламакът в душата ми остава
Немее бледата луна,
че аз сред въглените коленича
но болката на моята душа,
по-страшна е от бича.
Съдържанието на текста е от Djein _Ear
Редактирано от Mojsei
подлудява морното сърце
и в него пламък съска
багрещ разтревоженото ми лице.
Върху жертвените клади,
затанцувах в откровена голота
и разпръсквам сили млади,
за да не допускам самота.
Пия виното горчиво,
от кипяща болка там-
а мълнията и зависливо
подсеща ме,че съм сама.
Тази нощ луната бяла
не дочаках в уречения час-
може би е полудяла,
че не чува моя глас.
А сълзите ми напират,
капят по изригваща жарава
и защо ли все не спират-
пламакът в душата ми остава
Немее бледата луна,
че аз сред въглените коленича
но болката на моята душа,
по-страшна е от бича.
Съдържанието на текста е от Djein _Ear
Редактирано от Mojsei
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
)По скоро -изтиваща,за да можеш да коленичиш после сред въглените
