LYCKI (Росица Петрова)
301 2086
5.05.2006 г., 22:18 ч.

Върху жертвените клади 

  Поезия
531 0 4
Кръвта във вените ми блъска-
подлудява морното сърце
и в него пламък съска
багрещ разтревоженото ми лице.

Върху жертвените клади,
затанцувах в откровена голота
и разпръсквам сили млади,
за да не допускам самота.

Пия виното горчиво,
от кипяща болка там-
а мълнията и зависливо
подсеща ме,че съм сама.

Тази нощ луната бяла
не дочаках в уречения час-
може би е полудяла,
че не чува моя глас.

А сълзите ми напират,
капят по изригваща жарава
и защо ли все не спират-
пламакът в душата ми остава

Немее бледата луна,
че аз сред въглените коленича
но болката на моята душа,
по-страшна е от бича.

Съдържанието на текста е от Djein _Ear

Редактирано от Mojsei


© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??