Върни се!
Студено е, пусто е,
всичко крещи в мен!
Къде си ти сега?
Защо си отиде?
Само ти се върни
и нежно ме прегърни!
Само миг с мен бъди
и страстно ме целуни!
Върни се ти в моя ден!
Без тебе пуст е и студен.
Жаравата в мен гори
и за любов ми шепти.
Отново в моя живот,
върни се, моя любов!
Какво да сторя, кажи?
При мене пак се върни!
Ти погледни между нас -
студен, а друга съм аз.
Не ме убивай така!
Умирам бавно сега.
Не зная аз нощ и ден,
ти щом си тръгна от мен.
Откакто се появи,
ограбваш ме, разбери!
Когато с теб пак мълчим,
в душите свои крещим.
Ах, погледът ти студен
отново търси ли мен?
И тези черни очи,
по кой са луди, кажи?
А тази стая сега
обляна е в тишина.
От нея спомен един
за цял живот ще пламти!
С друг не мога така!
Той гали с твойта ръка.
И гледа с твойте очи...
Обичам те! Прости ми ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомира Тинкова Всички права запазени
