Върви, към избори върви
Върви народ обезверено.
Към секциите, пак върви.
За бъдеще неосланено
го водят гаснещи мечти.
Но той върви и чака някой
да го извади от калта.
Ако ли не, то идва лято.
Ще има пак зеленина.
Той партиите ненавижда.
Избира ги за да ругае.
Все бъдещето си предвижда,
а в настоящето нехае.
Върви към урните и псува.
Хвалби все няма във слова.
И въпреки това гласува
и сам си влачи участта.
Върви и в някой се надява
от злото да го отърве.
В съня си, гласно се прозява
и този глас ще си даде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
