Върви, не спирай
Идват дни-
запечатващи години,
носейки сълзи.
Върви, не спирай!
Не се обръщай дори!
Това, което ще оставиш
не ще забравиш.
Всеки спомен е брънка
от ризница тъй тънка.
Но тя добре ще те пази
от думите на твойте врази.
Вземи мечтите ни.
Прости греховете ни.
И оръжие ще имаш,
и щит ще държиш.
Ще има дни-
обещаващи години,
безбрежно сини...
запечатващи години,
носейки сълзи.
Върви, не спирай!
Не се обръщай дори!
Това, което ще оставиш
не ще забравиш.
Всеки спомен е брънка
от ризница тъй тънка.
Но тя добре ще те пази
от думите на твойте врази.
Вземи мечтите ни.
Прости греховете ни.
И оръжие ще имаш,
и щит ще държиш.
Ще има дни-
обещаващи години,
безбрежно сини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Ботев Всички права запазени
