Вървях след теб
и грешките ти плащах..
когато нямах нищо
на вересия сълзите си раздавах..
Вървях след теб
и сочеха ме с пръсти
не чувах мислите си
от хорската мълва...
Вървях след теб
и удари понасях..
с наведена глава
от враговете милост просех..
Вървях след теб...
но не издържам вече..
загубих себе си
там някъде в калта..
А ти все още гордо ркачиш..
отсъствието мое не разбрал...
© Тони Димитрова Всички права запазени
п.с. Поправи на предпоследния ред - крачиш.