Оставам...
Някъде дълбоко в теб ме има,
като послание, като печат, като магия.
Оставам...
Като тумор те превземам - нелечима...
Всяка твоя клетка ти нашепва : "Забрави я!"
Оставам...
върху устните ти, лудостта ми пили.
И сред ледовете вътре в теб ще бродя.
Не се мъчи! Да ме изгониш си безсилен.
Оставам...
и не мисля да си ходя!
© Лариса Каролева Всички права запазени