12.07.2013 г., 22:43  

Вътрешният глас!

635 1 5

Харесвам ти, защото съм красива
и млада, и невинна, може би?
Такава съм - усмихната, щастлива,
а спирка ти по пътя ми не си! 

Та той върви нагоре, към звездите!
Под мен лежат сто лъскави игли!
А там, зад мене нощите и дните
са път, застлан с постигнати мечти!

Пред взора ми широко се разкрива
с приветливост изпълнен хоризонт.
В ръцете мои лесно се побира,
а е безкраен, пълен със живот?!

Нагоре е единствена посока,
сърцето ми единствен е компас!
Но, много често, тръгнали към Бога,
забравяме за Вътрешния глас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...