Усещам възелче в гърдите
и не знам кой завързал го е там.
Възел от дебела прежда,
възел, от който ме е срам.
Дали татко подел е нишка,
а аз винаги съм я предял.
В нея дали крие се омраза
и никога не съм я спрял.
Дали сукното не е мое вече -
в мойте мишци, моя стан,
оборудван с ножици обаче тъпи,
където работата е зад шадраван. ...