what_fun_f (Надежда Петкова)
91 35
7.01.2008 г., 21:25 ч.

Възхищавам ти се, мамо ! 

  Поезия
1914 0 5

Ти си силна и борбена жена!

Ти носиш в себе си толкова топлота!

Ти си сбрала цялата човешка доброта!

Ти, ти… само ти!

Аз искам да съм като тебе, мамо!

В живота си се сблъскала

и продължаваш да се сблъскваш с толкова болка,

а ни една сълзица не отронваш!

Как?

Как може толкова нежна жена да бъде тъй силна?

Възхищавам ти се, мамо!

Аз искам да съм като теб!

Останала сираче от дете,

без майка, едва на 5 годинки,

със строг баща, оставил те сама,

залюбил зла жена, имота му отнела…

И ти си толкоз’ силна…

Родила син епилептик,

примирал не веднъж в ръцете ти…

В живота мъката не веднъж вървяла е до теб,

но ни един път не сломила дух…

О, да аз искам да съм като теб!

Искам винаги да съм до теб!

Искам в миг на болка да допреш глава на мойто рамо

 и да поплачеш като „бял човек”!

Поне искра от мъката да ти да отмине…

Стига!

Стига си се правила на силна…

Погледни се, погледни…

Усещам, че усмихваш се насила,

а вътрешно душата си си свила…

Силата е за мъжете, макар и те понякога да плачат…

Поплачи и ти…

Не искам мъката да те сломи…

Не искам... да те загубя!

Възхищавам ти се, мамо!

Аз искам да съм силна като теб!

Зная, децата пример от родителите взимат…

Ти даде ми… и всеки ден ми даваш…

Ти си борбена, българска майка…

Нека Бог те пази,

нека ангели да бдят над теб!

Нека всичко свято на света да огрява твоята душа,

да топли твоето сърце и ти да си щастлива!

Обичам те, мамо!!!

 

21.12.07 г.

Надя

© Надежда Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??