27.11.2007 г., 9:36

Взриви ме...

968 0 22
***
Върви под мен. Нехае. Зрее.
Усмихва се. Незнайно е. Кръжи.
Ще го позная ли? Нечуто пее.
И някак странно ме боли.

Лети над мен. Крещи. Не смее.
Говоря му. Усещам го. Сълзи.
Едва го виждам. В мен се рее.
Дъгата му сама вали.

Родено в мен. Не спи. Линее.
Спотайва се. Дълбоко. Ври.
Ще го стопя. Ще прималее.
Но любовта ми... ЗНАМ...
                                                ще го взриви!!!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...