Юли
289
0
0
Жита за жътва жадни.
И едно зърно огромно,
виснало от зрялост,
е Слънцето.
Във нивите нагазил, роня Аз
на Юли класовете
и вървя със Вятъра.
Да диря в надпревара с него-где,
изплезило безброй езици бели,
спи Лятото.
И зрей в съня му Жътва:
огнен сърп
поваля облаци, наместо снопи,
и жъне Дъжд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вълчо Шукерски Всички права запазени
