severianin (Валентин Чернев)
417 677
5.06.2013 г., 14:48 ч.

Юнски изгрев 

  Поезия
859 0 8

 

 

ЮНСКИ ИЗГРЕВ

 

 

На хоризонта острието сряза

небесната прозрачна синя плът

и плисна светла слънчева фантазия,

и утрото пое по своя път...

По глинестите хълмове отсреща,

изгрели в жълто с кехлибарен ръб,

потече летен ден – река гореща,

небесна бистра пот по мургав гръб.

 

Високо в синьото – по тъмно прани,

прострени на небесния простор –

две облачета съхнат над поляните,

като престилки мокри в селски двор.

Пошавва вятър – сякаш кичур палав

по детска буза в утринния хлад,

и гъделичка кожата, и гали,

самият той по детски свеж и млад.

 

Денят облича синята си риза,

от бистро вино слънчево пиян,

и босият лазур на юни слиза

сред билковата мокра полска длан.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??