За А...
Една вечер януарска -
непреветлива и студена,
събра съдбата мен и теб на обща маса.
Оттогава аз цел крайна ти станах,
с мили думи ме ти зовеше,
погледи, пропити с обич и печал ми дареше.
И тъй малко по малко ти в моето сърце настани се.
Така аз твоя станах, ти пък - мой.
Ти ме пазеше и обичаше,
а аз от страх чувствата мои не ти разкривах.
Така почнаха да се редят лъжите.
Ти започна да ме мамиш,
аз не изоставах.
Мъчехме се ний тъй, взаимно.
Но не можех аз друг да погледна,
знаех аз, че ти отговор на моите молитви горещи си.
И все пак съдбата пак се произнесе...
И раздели ни.
Мъката свърши.
....
Много сълзи изтекоха
и ето, пътищата наши пресичат се отново.
Ти с нея - твоята "единствена", уж,
аз пък с поредния.
Ти с поглед ме кориш,
а аз, горката,
не знам де от болка да се дяна.
Съжалявам новата ти любов.
Твоята вярност е мимолетна...
....
И все пак в нощта,
под звездното небе,
мисля си аз:
"Защо не съм като нея -
за истината - сляпа?!"
Но, уви, такава аз не съм
Съдба жестока...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Маринова Всички права запазени
