Вярвах ,живях,мечтах...
че доброто е манна небесна!?
Заравях,злото,с много добро.
И се прощавах с греховете, но пак...
Величие не се прави с измама,
не постигаш добро,щом другите страдат!
Не си велик ,щом изгода търсиш
и трупаш за собствен копнеж.
Вече не вярвам,дори не тъжа...
докато спомени стържем
ще е така,промяна трябва...
но не подсладена!?
Хора да бъдем,не втора ръка.
А щом сами не си вярваме,
и не си помогнем сами!?
Тогава знайте,плачем за чужди мечти.
© Ангел Всички права запазени