Nella_gold (Нели )
841 4525
25.01.2008 г., 6:31 ч.

За душата  

  Поезия
719 0 17

Разнищих си душата, разпилях я в мисли,

разтворих я във вакуума от безтегловни пространства –

за да я принудя да заплаче, и да си каже всичко…

Тогава, когато от небето се сипе порой.

Да я поръся със звезден прах –

цяла в позлата, и в отплата тя да продължи

своя живот, вътре в мен.

Да я фокусирам – във фокуса на суетата,

да я зазидам – в сянката на чешма…

Да я нарисувам – с цветове от дъгата.

Да я съжалявам, тогава, когато

притихнала в мрака, тихо мърмори за

отминали свои пристрастия…

Да я помоля  да се усмихва,

тогава, когато е тъжна понякога,

и скрита във ъгъла плаче.

Да я извая от глина, да я запаля от страсти…

Да я повдигна от земята,

тогава, когато е паднала… ничком.

И тогава, да, тогава…

Да прогледне, да докосне

най-съкровените ми мисли.

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??