28.02.2005 г., 16:05

За един мирен свят...

1.3K 0 5

За един мирен свят


Не искам да започвам отначало.
Светът отдавна е огромно гето,
в което всеки зависи от друг.
Така всичко е наред.
Поредният миришещ труп
бе оставил предсмъртна бележка.
"Те не обичат самоубийците."
Колко бързо се съгласих с това.
Научиха акулите да не нападат туристи,
да не нападат сърфисти,
да влязат в правия път.
Научиха хищника да избяга от природата си!
Казаха му,че месото е вредно за зъбите.
Тревопасни хищници.
Безопасни хищници.
Хората харесват малки тигърчета.
Доскоро не харесваха големи тигри.
Всяко нападение е на кино лента.
Вече няма хора нападнати от акули.
Няма разлика между фантастика и мит.
И двете не могат да се случат сега.
Вземай си витамините!
Спри цигарите!
Пълни гушите на мръсниците!
Светът е огромно гето.
Там всеки зависи от другия.
За един мирен свят.
Те правят всичко това за един...
Мирен...
свят.
Не се съмнявай,че те се грижат за теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • защо пък не
  • Радвам се, че смятате, че е добро,деца,относно римите,трябва да питам учителят Йода-той разбира от рими,та може да ме научи.Шегувам се.Благодаря за мненията!
  • "Тревопасни хищници.
    Безопасни хищници." Страхотно!
  • Страхотно е!
  • Стихотворението е много.... смислено
    и вярно, реално, и "брутално".
    Може би дори мъничко засмяно,
    но на римата внимание й обърни
    ритъма недей руши
    от сърцето си пиши
    при проблем, питай
    първо него.
    Мисълта оставяй
    я на зад
    нека си лети
    а ти пиши, пиши, пиши
    и усмивчица си залепи

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...